За теб ще съм угасналото слънце
и ода от печал ще сътворя,
в минор ще озвуча нощта.
Светът ще скрия в нежните си длани,
по крайчеца на небосвода ще отмина,
и всичките си звездопади с любов ще угася.
В парада на нощта при тебе ще пристигна,
прикрито ще приседна до съня ти,
по-жарка от тропическото лято.
Ще ти се радвам, надвесена над тебе,
като на слънцето залязващо.
- Спи, щастие...
Аз нямам нищо да ти казвам...
И тихо през очите ти ще си изляза...
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени