Днес се опитвам да пиша за тебе, Любов. Дай ми сили.
Думи събирам и плахо, несигурно в стих ги подреждам.
Знам, че е слабо перото ми, дързост това е. Прости ми.
Белият лист ме разбира и влива в ръката надежда.
Аз не познавах лицето ти, чаках щастливия случай.
Ти пък насън ми се мяркаше - в образ неясен, далечен.
С няколко мъдри урока Животът и туй ме научи:
всяка любов се усеща най-първо със пулса сърдечен.
Щом ме докосна, душата ми млада пред теб коленичи,
тръпно предвкусила твоята сладост. И власт безпощадна.
Нека е рана и болка това мое лудо обичане,
стига да зная, че с мене ще бъдеш дори и Оттатък.