ОДА ЗА ПЛАШИЛОТО
В полето бди безмълвен часовой.
Разклати ли го лекичко ветреца,
панически ще бяга и без бой
не клъвнал от реколтата врабеца.
Не ще размаха шапка в реверанс
разпънатият върху кръст от пръти,
а в мислите вглъбен или във транс
ще съзерцава този свят безпътен.
Не плашат го градушки или дъжд.
И неподмамен от мечти за слава,
човекът от парцали вездесъщ ...