lotos (Ирина Костова)
845 4092
24.10.2009 г., 12:07 ч.

Одежди 

  Поезия
784 0 17




Втъкавам поредното си

нямо утро...

в собствена одежда.


Немотата...

е  богата!


Защо са ми думи,

търкаляни

по стръмни друми,

разкъсвани,

делени,

разкрасени,

или омерзени!?


Думи...

... те не стигат,

не побират

нищо...

... всичкото е

помежду ни!


Втъкавам поредното си

нямо утро

от нишките

на обич,

а немотота...


... тя е свята!

© Ирина Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приятно съм изненадана от това , което прочетох ...аз самата не знаех , че пишеш Иринка ....свята е тишината, когато чувството помежду ни говори ...да ...!!
  • По-добре немота, отколкото празнословие!
  • Да, такива думи са ненужни, но често пъти, те отварят очи и врати!
    Поздрави за стиха, Ира и много се радвам да те видя отново пишеща!
  • Свята е, Ирина! Радвам се, че пишеш!
  • Поздрави и от мен!!!
    Продължавай да пишеш по-често , защото и тук си много добра...
  • Лаконично:Поздравление!
  • Ето, пак много интересно и смислено... та нали с думите понякога повече крием, отколкото казваме, и най-вече крием от себе си! Поздрав за другата използвана форма. Наистина не бях чел нещо ново твое скоро, но пък снимките ти радват.
  • С уважение към всички прочели Благодаря!!!
    Написах този стих за думите, правокирана от използването им в някои произведения тук и още повече в коментарите.
    Считам, че поне част от вас ще разберат за какво иде реч!

  • Езоповска мъдрост и философия!!!
  • Понякага мълчанието казва повече от думите...
  • Великолепен стих!
  • рядко пишеш
    но пък чудесно
  • Възхитен съм!
  • !!!
  • !!!!!
  • Много,много,,,
  • Свята е!
    Благодаря ти за тези думи!
Предложения
: ??:??