И ако е по-добре да умра, отколкото да живея,
то по-добре да живея и после да умра.
Та как ще съм сигурна в предела и мечтата си,
ако не се боря за всяка капка време, в което ще ги науча?
И ако е по-добре да живея, най-добре да умирам
бавно и протяжно в лепкав слънчев лъч.
Паякът слънчо ще се разсмее, препуснал по очите ми,
защото смъртта ги кара да греят, а утрото - да жужи...
Ако тя е моят спасител, по-добре да я чакам
в затънтена мъничка стая с книга, вместо очи,
а любовта ми да крее в зениците на нощите,
в любовта ми към тебе, мое слънце от бряг и звезди...