Огледала
Когато и пожарите заспят
в сърцето ми след радости горчиви,
ще дойдеш ти при мен, за кой ли път
от моите представи по-красива.
Ще бъде тихо, светло, в този час...
И моята душа ще поразтребиш
от хиляди вини и чужда власт,
за да обикна себе си... И тебе.
Като огледала под звезден прах
покорно пътищата ще застинат
с надеждата да се познаем в тях ...