darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
12.09.2010 г., 15:14 ч.

Огледална тишина 

  Поезия » Любовна
1531 1 12

 

 

"И тишина от огледални непотребности."
Венцислав Янакиев, magnum


Събуди се отдавна в мен заспалото.
А толкова е трудно да съм себе си.
Когато съм самотна, в огледалото
те търся, но е празно и болезнено.

И явно, че онази важна част,
която не достига, е у тебе.
А вечно незавършеното аз
очаква, че ще минеш бавно с времето.

И мисля, че успешно ме третира
да търся теб. Дори и в огледалото.
В парченцата неслучено събирам
душата си. И сякаш, че е цялата.

Докато не усетя, че ми липсваш.
И зная, че едва ли е приключило.
Дори да те излъжа, че не искам,
пак тайно се надявам да се случиш.

Но знаеш, че не вярвам в чудеса.
И сякаш, че тотално съм изгубена.
Във тази огледална тишина
съм само дълъг опит за сбогуване.

 

 

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??