3.11.2006 г., 19:47 ч.
Огледало
Когато се огледам във очите ти,
аз виждам себе си прекрасна.
Обречена се чувствам във ръцете ти,
но никога не бих била нещастна!
Устата ти със вкус на теменуги
докосва устните ми и без дъх оставам!
И питам се дали така било е с други
или наистина разголена пред теб заставам?
Какво ми даваш и какво ти давам?
Въпроси, отговори на които не намирам.
Но тялото си аз на тебе посвещавам
и питам се защо, и не разбирам!?
Ах, иска ми се много да са мои:
устата ти със вкус на теменуги,
ръцете ти, като вековни,нежни клони,
обгърнали със страст нозете ми!
Не зная и какво ще стане
от всичкото, което ми предлагаш,
но знам, че в тялото ми нещо ще остане,
след теб, след спомените - ти оставаш!
© Живка Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря на всички за топлото посрещане!
-
Чудесен стих!!! Поздрави и добре дошла!!!
-
"Когато се огледам във очите ти,
аз виждам себе си прекрасна.
Обречена се чувствам във ръцете ти,
но никога не бих била нещастна!"
Когато във очите на обичан мъж,
се отрява съвършен лика на жената,
се усеща за сетен път, не веднъж
че любовта е велико чувство на земята.
Добре дошла, прекрасно е и ... успех.
Поздрав и усмивка. -
Невероятно е,и съм изненадана много приятно!
Браво,мила!!!
-
Хареса ми
-
...след теб, след спомените - ти оставаш!
Поздрав!Страхотно е!/6/ -
Прекрасно е!!! Поздрави
-
Страхотно е!!! Аплодисменти!!!
-
"Когато се огледам във очите ти,
аз виждам себе си прекрасна"
В красиво огледало се оглеждаш!
В любите очи сме истински прекрасни!
Поздравления и за красивият стих! -
Браво, Живка! Прекрасно стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
