13.04.2010 г., 21:51 ч.

Огледало 

  Поезия » Любовна
848 0 6

Огледало!

 

Обичам, когато ме гледаш така,

когато ме виждаш красива,

момичето, взело си миг от света,

от твоята обич отпила.

 

Когато проблесна в очите ти днес

искрица на пламък негаснал,

усетих утеха, че мъжкото в теб

отново на мен е подвластно.

 

Че ти си човекът, в чието сърце

аз още съм волната птица,

която прегръщаш отново с ръце

и пускаш, а после долита.

 

Обичам те, мое любимо момче,

за мен идеал, моя мъка,

с надежда и вяра  по пътя поел

и носещ ми вечна утеха.

 

Усетих се лека на твоите гърди,

когато погледнах в зората

на твоите несметно красиви очи,

повтарящи колко съм сляпа!!!

 

© Боряна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Това е много хубаво стихотворние ,но извод а е...
    Само искам да ти питам - там където си написала ПУКАШ? - ПУСКАШ ли имаш впредвид? щото иначе не се вързва!
  • Поздрави за уловения щастлив миг, примесен с мъничко тъга. Стихът топли и кара читателя да се замисли колко такива мигове е пропуснал.
  • Поздрав и от мен!
  • Поздрави за хубавия стих...
  • Великолепен стих!
Предложения
: ??:??