Приятелко светлоока,
с коси от слънчеви лъчи,
защо плачеш, мила?
Пак ли той те нарани?
Лицето ти красиво е изгубило свойта руменина
и ти си тъй бледа, така сама.
Две сълзи кристални се стичат по моминското лице,
но няма вече кой да ги избърше, не!
Сърцето ти плаче и стене,
сила няма дори да изкрещи на онова момче,
което така жестоко го рани.
А ти, недей - не плачи. ...