14.12.2012 г., 11:19 ч.
Oгледало
Погледни се в огледало,
преди врабче навън да е запяло.
Виждаш ли белееща нива
и как снегът от нея си отива?
... как пустинен пясък ромоли
и пресъхнала нежност да цъфти?
Погледни се в огледало,
когато утрото е още бяло.
Губиш ли се в сити ръце
като леко мастилено перце?
... в нова, непозната книга
със седемнайсет пролетни мига?
Погледни се в моите очи,
където дъжд рисува твоите черти.
Там като водата цяло
е твоето тихо огледало.
И с възвишена октава
като крал те отразява.
© Нели Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Идеята е добра и образността ти ми хареса! С лека дообработка би се получило чудесно стихотворение! Има "хляб" в теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
(втори ръкопис "Кратки думи...", автор Пламен Дилов)
Прошепни с тих глас думите...
Които аз ще чуя преди моите очи да затвоят света в мен...
Обичам те!
Любовта в моето сърце...
И то сред мъничките звезди ще блищука с плач...
Любовта...
Силна...
Здраво...
В дланите на твоите ръце...
Стискаш...
Прегърната...
Любовта...
С твоето сърце...
Облято от нашите...
Щастливи...
Капки...
Сълзи...
Играят своя...
Танц...
Прегърнат от силните ветрове...
На съдбата...
И така в семена – любовта...
Разпръскваме заедно...
По световете на нашата любов...