Oгледало

14.12.2012 г., 11:19 ч.

Поезия » Любовна

535 0 2

Погледни се в огледало,

преди врабче навън да е запяло.

Виждаш ли белееща нива

и как снегът от нея си отива?

... как пустинен пясък ромоли

и пресъхнала нежност да цъфти?

Погледни се в огледало,

когато утрото е още бяло.

Губиш ли се в сити ръце

като леко мастилено перце?

... в нова, непозната книга

със седемнайсет пролетни мига?

Погледни се в моите очи,

където дъжд рисува твоите черти.

Там като водата цяло

е твоето тихо огледало.

И с възвишена октава

като крал те отразява.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pldilov (Пламен Дилов)

2013-12-20T08:44:38+02:00

9-ти стих
(втори ръкопис "Кратки думи...", автор Пламен Дилов)

Прошепни с тих глас думите...
Които аз ще чуя преди моите очи да затвоят света в мен...
Обичам те!
Любовта в моето сърце...
И то сред мъничките звезди ще блищука с плач...
Любовта...
Силна...
Здраво...
В дланите на твоите ръце...
Стискаш...
Прегърната...
Любовта...
С твоето сърце...
Облято от нашите...
Щастливи...
Капки...
Сълзи...
Играят своя...
Танц...
Прегърнат от силните ветрове...
На съдбата...
И така в семена – любовта...
Разпръскваме заедно...
По световете на нашата любов...
toxin (Таня Донова)

2012-12-15T09:51:33+02:00

Идеята е добра и образността ти ми хареса! С лека дообработка би се получило чудесно стихотворение! Има "хляб" в теб!