Не се доближавай,
аз съм огледало и собствения си образ ще видиш
и себе си ще харесаш,
а огледалото с моето име ще наречеш.
Доближаваш се бавничко,
с думички,
с неволни движения,
с плахост в кръвта,
за да надникнеш,
за да ме видиш,
но себе си виждаш.
Не ме доближавай!
Усмихваш се,
усмихвам се,
ти се навеждаш и аз съм след теб.
Говориш ми, слушам те,
слушам те, слушам те...
цял те побирам във мен.
Въпрос...
отразявам те...
отразявам те, отразявам те...
връщам ти всичките думи,
защото в мене те бяха и стана ми тясно.
Сега ти ги връщам
и ти се усмихваш,
усмихвам се
и ти ме харесваш...
Не ме харесвай,
не ме харесвай, не ме харесвай...
в себе си влюбен си май че...
А аз не съм те търсила никога. 
Аз никога няма да те обикна.
Върви си...
Аз ще обичам онзи който мълчи,
който ще дойде от мълния...
той до мен ще мълчи
без да поиска да види какво е в мене.
И когато потънем в мрака на липсата
той ще ме грабне
и ще ме впие със всичките сили в своето тяло...
Той няма да знае...
Той няма да пита...
Ще бъдеме цяло...