Огледало
Потърсих себе си в твои очи
и за миг се видях в огледало,
отразих се в тях и ме сгълчи
егото лудо, припкащо палаво!
Капризно погледна образа мой,
нали носеше многото спомени
на жена с жадни устни и вой -
дива вълчица, мъжете преборила!
Като гръм ме пробуди тая любов,
разтопи ме и с поглед изгарящ-
да си спомня само за миг,
че доброто ми име е пламък!
Стана огънят тих и погали
с най - нежното топло сърце
мъжът огледало, да не опаря
и отразя любовта си чрез блясък!
Всеки със своята част продължи
да долива копнежа за обич,
оглеждам душата си в твои очи -
ражда се обич във цялост!
© Елеонора Крушева Всички права запазени