17.12.2009 г., 16:01 ч.

Огледалото 

  Поезия
437 0 6

ОГЛЕДАЛОТО

 

Той бе забравил своето лице. Не бяха го извеждали отдавна.

Понякога опипваше с ръце страните си – замислено и бавно...

Отказа се от острия бръснач - дори и във ръцете на бръснаря.

И спомените в стихналия здрач оставил беше просто да догарят...

Отдавна бе престанал да си спомня за снимките в семейния албум.

Изчезнало бе онова огромно желание да ги брои наум...

Той просто бе устроил тук живота си – живееше в микроскопичен свят.

И липсата на всякакви въпроси го правеше наистина богат...

Долитащите звуци бяха чужди, когато се прокрадваха отвън.

Сега способен бе да го пробужда единствено ключът с метален звън...

                                                    ***

Изведоха го... за последен път вървеше по познати коридори

и слушаше до него как вървят пазачите и тихо си говорят...

Вървеше... Не поглеждаше встрани към хората, които бяха спрели

край залите със мраморни стени – подтиснати и нервно пребледнели.

Той бе спокоен – знаеше добре какво го чака там -  в онази зала...

Разбра го с цялото си същество в мига, когато стъпи през портала...

                                               ***

На връщане внезапно летен дъжд покрил бе с локви двора на затвора.

Той мина бавно... Спря се изведнъж... И втренчи се във локвите отгоре...

В една от тях съзря едно лице  и как дъгата беше го обгърнала.

Позна го! Но със сключени ръце той я прекрачи – и не се обърна...   

29.04.1996

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Hubavi praznitsi, Zhoro.
  • Много си добър! Браво!
  • Възхитителен замисъл!
    Възхитително изпълнение!
    Възхитително авторско проникновение...
    Това е.
    ____________________________

    Прочее, идеята за локвата в ролята на огледало не е нова.
    Дори и моя милост не е останал чужд на темата.
    Но, май при теб е най-добре пипната...
    За което имаш моите комплименти!!!
  • Уникално!!!
    Благодаря за удоволствието!
  • Благодаря , приятелю! Твоята оценка неведнъж е значила много за мен!
  • Невероятно добър си, знаеш го!
    Звучи много откровено - изобщо прекрасен стих сътворен във много, много трудна за писане форма!
    Браво от мен!!!
    Поздрави, Георги!
Предложения
: ??:??