------------
Нахлуваш напоително
(с цвят мерло)
в лунните ми вечери.
Някъде из течните следи
съм в търсене на себе си,
а намирам теб.
По всяка твоя извивка
желанията ми напипват
близост, родена в
преодолени разстояния,
задръжки и вяра.
Изпиваме от себе си тишината,
но оставаме жадни над
червената пяна струйни капки.
В сърцето ми е слънчево,
лъчите ти минават през мен.
Като филтър пропускам
само онези, които ще помогнат
да узрее и последното зърно
на вярата, че ти си...
Чашата е пълна с бавни
глътки екстаз ( цвят мерло) .
Отразен в очите ти,
прилича на огън
и червени езици ни
прегръщат съединени.
Вечността не е обещание,
но я намирам в
цветното ти присъствие
над моята топла емоция
там...
в мерлото...
----------
© Станислава Всички права запазени
Желая ти пълно, пълно щастие и блаженство, Стенли!