29.03.2013 г., 18:47 ч.

Огнена клада 

  Поезия » Любовна
671 0 0
Горяща в пламъците на живота,
в безметежни бури, облаци и прах,
с примирие понесох своята Голгота -
изтъкана нежност от любов и грях.
Изгарям бавно в тишината
пред очите на самотен шут.
Последва вик от самотата
и стон, от никого нечут.
И в огнената клада преоткривам се самата -
оцеляла нежност от любовен срив.
В търсеща безбрежност величая красотата,
многократно преродена в погледа ти жив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??