С ръце от огън галиш ледовете...
ръцете ти
по моите скули -
като полите
на феникс по скали
със приливна целувка идваш,
в която моят дъх е отлив,
в прегръдката ми се прибираш,
дори когато вън се стопли
И в моментите, когато си сама,
искам да знаеш, че това не е така
и същите, в които аз съм сам,
всъщност себе си пак мога да ти дам...!
С ръце от огън галиш ледовете,
за да изчезнат
във очите твои
двете
като облаци
и пак от тях да завали
любов
и в хората
да спусне корени!