13.04.2007 г., 8:57 ч.

огньовете на свещите 

  Поезия
611 0 4
Небето е разсечено.

Земята е настръхнала.

В плесниците на грешните

светът е няма църква.


Гърдите на живота

са кървави разпятия -

разпръснати посоки

от впряга на съдбата.


Реалността е мръсна

асфалтово-логична,

мечтите са отблъснати

в блатата на циничното.


В ограда от мълчание

с отсъствие на човечност

изгаряме, приспани,

в огньовете на свещите.


Заровени са тайните

с убитите светулки -

в могилата на разума

наказано е слънцето.


Смъртта е тиха сянка

в окото на забравата,

в обета на очакванията

постигнатата вярност...

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??