Днес есента сред мислите ми шари
и рони най-красивите листа.
Така осъмвам, с клони оголяли,
като ръце, протегнати в нощта,
да те прегърнат, голи и раними,
открият ли те в спомен и мечти.
Душата ми се олюлява зримо,
реши ли да си спомни, как преди
те чаках, зажадняла като угар,
а вместо теб ме стигна чужд порой.
И после би, ожесточен до лудост.
Все още нося белези безброй... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация