Ограбена
Ограбиха душата ми без свян.
Ранените ми стихове отнеха.
Гласът на творчеството ми, пиян,
отпива от сълзите ми утеха.
Една жена от родната ми кръв
безсъвестно открадна мойте думи.
Сега не вярват кой е писал пръв
онези стихове - като куршуми.
Тя днес уви дори не е сред нас.
Занесе тайната в небитието.
Останах аз да браня своя глас
и да душа синкопа на сърцето.
Щастлива съм че мой обичан стих
дори под чуждо име е с награда.
Щастлива съм, но може би не бих,
ако в отвъдното тя вече страда.
От завист ли? От нужда ли? Не знам.
Защо посегна тя на мойте думи.
Човек се ражда сам, умира сам,
но думите остават помежду ни.
Какво да сторя? Как да го реша
проблема свой и кой ще ми повярва?
За сетен път в преценките греша.
За сетен път небето се стоварва
върху ми, като мълния и гръм.
Изпепеляха всичките ми чувства.
Но знайте, че каквато и да съм,
аз отстоявам своето изкуство.
Вчера научих, че моя първа братовчедка е публикувала мои стихове от свое име преди доста време. Точно тези, които са в стихосбирката ми. Научих го много късно, за да и поискам обяснение. Тя вече не е между живите. Засега спирам да публикувам стихове от книжката по обясними причини. Но не се отказвам от тях по никакъв начин.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!!!
Поздрав и прегръдка,мила!!! -
" Човек се ражда сам, умира сам,
но думите остават помежду ни."
Твоята поезия е вътре в теб, душата ти не може никой да открадне!
И аз съм с теб Валя!
-
Подкрепям те!!!Стиховете ти са чудесни!!!!Истината е силна!!!
-
"Човек се ражда сам, умира сам,
но думите остават помежду ни."
Дали грехът е мисъл, или дума?
Дали е неизказана позиция?
За подлеците има ли куршуми,
които те сами с дела изливат?
!!!
-
Сигурно в теб бушуват смесени чувства.Трудно е да се откажеш от "децата" си.
-
“Щастлива съм, но може би не бих,
ако в отвъдното тя вече страда.
..............................
Човек се ражда сам, умира сам,
но думите остават помежду ни.”
Ограбена си, но си по-богата!
И със куршумените твои думи,
пожали я дори в небитието!
Изчистват думите враждата помежду ни...
Възхищавам се на позицията ти! Пиши!!!! -
Доста е обидно това, което се е случило.
Поздравления за позицията, Валя!!! -
Потресена съм от безочливостта на човешката душа...
Но , Валя ти си силна, широкоскроена, ще се справиш,
ще ти пиша, не унивай, с теб съм!!! -
Настръхнах...
Много съжалявам за това, което ти се е случило! -
Прекрасната ти душа и невероятния ти талант никой не би могъл да ограби! Прегръщам те, Вале!
-
Стиховете са...твоята душа и никой, ама
никой не може да ти ги отнеме! Валя, не унивай, мила.
С теб сме! -
Вале,с теб сме!
Обидата тежко се преживява(особено обидата от близки)! -
Трудно се коментира!
Остави болката на времето...
Прегръщам те! -
Благодаря на тези,които ми вярват и на тези,които се съмняват!
Днес не съм в състояние да коментирам вашите чудесни стихове,за което ме извинете! -
...!
Валя, все пак истината е в стихосбирката!
Не виждам защо трябва да спреш публикациите си. Не е ли по-добре да ни запознаеш с тях. Ние, които те ценим знаем истината, вярваме ти и те подкрепяме! -
Приветствам позицията ти и вярвам, че истината ще възтържествува!
-
Нека Бог да я съди. Там, където е сега, тя отговаря за своите земни заблуди и грешки. А ти бъди щастлива е се опитай да й простиш, защото прошката ни издига над греха. Блажен е онзи, който умее да прощава. Поезията ти е великолепна и аз ти благодаря, че я споделяш тук!
-
!!!
От 5 минути се мъча да напиша коментар...но нещо не мога.
Човешките постъпки понякога са изумително необясними... -
Това е верният път!Не си единствена,която греши в преценките си.Прекрасно пишеш!Продължавай!
-
неприятно е- добре,че нямаш злоба- ...Щастлива съм, но може би не бих, ако в отвъдното тя вече страда...- това говори много повече за теб
-
Подкрепям!
-
достойна позиция!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но думите остават помежду ни.
!!!*