На момчето, което говори със сърцето
                                                                            ми на някакъв странен език :)))



Блестиш в очите ми, отново те откривам.
"Обичам те" все още не мога да ти кажа.
Но ти връщаш смисъла в живота ми
и да те чакам няма да се изморя.

Едно чувство, по-силно от болката,
по красиво от залеза, по нежно от дъжда.
В душата ми загнезди се и търси те...
Да го озариш с онази светлина.

И нужно ли е да ти обяснявам,
че дори и за секунда една,
да мога да съзра лицето ти...
ще бъда най-щастливата жена?

Сърцето ми изпълваш с медовина,
гласът променяш... от тежък става мек.
Зеницте отваряш - да те видят,
да те обходя с жаден поглед пак.

В деня ми мрачен гониш суетата.
Живея само с тебе за мига.
Важното е просто да те видя,
за да отразя в сърцето си зората.

Забравям вскя лоша дума,
всеки предрасъдък или пък лъжа.
Огря живота ми, Слънчице...
Не е любов... по-силно е това.