Тръпнеща целувам слънцето
без дори да изгоря.
От ръцете ти отпивам
жива, жареща вода.
Паля свещи срещу вятъра.
Пръсвам сухите стебла.
Толкова добра и влюбена
никога не съм била.
Ако винаги откриваш ме
в тъмното или в тъга,
аз съм твоето момиче.
Аз съм буря и съдба.
© Димитрия Чакова Всички права запазени