Огън и пепел

Искам да съм болна, да умра...

Не искам повече да виждам слънчевата светлина!

Искам мрак да ме скове,

И никой на повикът ми да се отзове...

Искам да стана на прах, на пепел дори...

Да се слея със земята, да усетя жизнената ù сила.

Да не се давам толкова лесно на огъня...

Да го погълна с ледените си ръце, да го разпаля повече дори!

Да си играем в пламъците, да се молим един на друг...

Да си пеем и сладко да говорим със съскащите си езици.

Да се целуваме, огньовете да ни обгръщат и да ни гасят.

Да гаснем един до друг, като феникси, после да се възродим от пепелта!

Така че, ще танцувам своя последен танц в огъня.

Ще танцувам като необуздана самодива. Ще се рея из пламъците,

Из страстта, която няма да спре дори тогава, ще погълне огъня.

Ще го потуши и ще се роди тя, любовта от пепелта...

26.02.2013 год.