Аз съм огън,
Той за мене е вода.
През годините срещах само океани, а аз имам нужда от пожари!
Той в мен всичко гасне,
залива ме с тонове вода,
пък аз горя, пламти в мен истинска жена.
Давя се всяка вечер в тъга,
а усмивки събирам през деня.
А пък Той е целият изтъкан от пламъци...
Предизвиква в мен мечти за замъци.
Единият - тъмен, другият - светъл.
Единият - лош, другият - добър.
И двамата изкуството в себе си носят,
те жреци на Боговете са и храмовете им красят.
Любовта на нимфите жадно просят
и на тях музиката трябва да носят.
Но аз не съм нимфа, нито жрица,
но мога да бъда тяхна царица.
Огън. Вода. Пара.
Пепел. Жар. Пожар.
Тебе е време да те преболедувам,
отдавна вече само тебе не сънувам.
С него последен танц ще изтанцувам
и малък огнен Рай ще образувам.
© Мария Томова Всички права запазени