Огън гори в очите ми.
Изпепелиха се, няма искри!
Огън ми трябва за спомена.
И въздишка за бъдните дни!
Огън гори под нозете ми.
Избягах от тежки мълви.
Боса тичах по мокрите пътища.
И оставих след мене следи!
Огън гори в ръцете ми.
Останала е пепел от лист.
Изгоря лъжата написана.
,,Обичам те много с риск,,
Огън гори в сърцето ми.
Изпепеляват се дом и пари!
Едно голямо дете е сред огъня.
Дали ще може без път да твори?!
Децата, те са наши.
Синът и другите дошли.
Да знаеш! Огън ще гори!
За майчината обич - без шеги!
Огън и в тебе ще запаля.
Да ти пари, за минали дни!
Тя, обичта ми, цяла остана!
Дори и огън не я изгори!
© Мария Николова Всички права запазени
Едно рисковано жонглиране с огъня... самият живот...
Интересен, хубав стих.
Поздрав!