valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
8.12.2017 г., 8:49 ч.

Огън в душата 

  Поезия
347 1 2

Далеч от дом и бащино огнище,

над моя труд се вее чуждо знаме.

Кирката, лопатите са нищо,

а робичката пълна е с измами.

 

Дъждът вали и къса от плътта ми,

потта ме милва, спомня ми за мама.

Питам се, какво ще ми остане,

щом в този миг налично нищо няма?

 

Във въздуха, познатите акорди,

ми спомнят на Висоцки - Магадана.

В Европа също хвърляли зад борда,

но аз до края трябва да остана.

 

Загубих много, да спечеля малко.

В сърцето пазя българското знаме.

Животът е такава залъгалка,

но падналият длъжен е да стане.

 

Очите на децата дават сила.

Усмивките им връщат ни в борбата.

Сълзичка зад клепача се е скрила,

но смисълът е огънят в душата.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??