Родих се с очи,
в които блещукаха звезди.
С усмивка озарена от нестихващ смях.
Наяве създавах вселени.
На сън пътувах из всяка от тях.
В душата ми бе цветна пролет,
усещах тялото си нежно и топло като лято.
Денем сънувах, че съм птица в полет,
сърцето ми бе облято в чисто злато.
После светлината изведнъж угасна и топлината в лед застина.
Студ скова душата и мрак обгърна в сърцето всяка истина.
Но ето, че в мрака роди се нова звезда. ...