Огън в ложето
Защо плачеш тъжно, цигулко,
и тебе ли някой силно рани
или в раздяла огън те гори?
Защо отлиташ, прекрасна светулко,
пред погледа ми в летния здрач.
Топлина ли ти липсва в рания залез?
Луташ се вечер без мяра във мрака...
Да те докосна, казваш, не може.
А може би някой те чака
с любящо сърце в щастливото ложе.
© Йонка Янкова Всички права запазени