Понякога, сред нощните приумици
сама намирам пътя си към теб.
И хуквам пак по непознати улици.
С почуда гледа звездното небе
как стъпките ми мерят тишината.
И ме покрива с нежна тъмнина…
Сред клоните смутен притихва вятърът
и се стаява в празните гнезда.
А месецът, като обредна пита
пред мен разстила вярната следа.
Виж колко обич нося във очите.
Повикай ме. Поискай ме сега. ...