Беше посред зима- с много студ и сняг!
Тук до топлата камина - сгушен сладко спях.
Спях и сън сънувах - за топлото море,
тъй както си лудувах - от цяло си сърце!
Сънувах, че съм млад - със кожа цвят какао,
като топола толкоз слаб- там някъде в Макао.
Висок и атлетичен- на кораб тип "Казино",
бях много симпатичен - попийвайки си вино!
Заедно с алкохола залагах на червено
и сякаш бях в гундола с кокетка за "зелено"!
Рулетката се въртеше-печелех като крал!
Главата после ме болеше- някой беше ме обрал!
Остана сладката разходка по Перлената им река,
малко киселата нотка от моята тъга!
А слънцето прижуляше жестоко и беше летен ден,
но аз си вярвах в доброто и щастието в мен!
Беше посред зима- с много студ и сняг!
Тук до топлата камина спейки аз разбрах:
Може да съм стар и с прошарени коси,
но в сърцето, за живота - огънят ми пак гори!
© Кремена Арменчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »