Косите ти... косите ти, невесто,
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята
за суша молеща по сенокос.
Да сложа искам някъде чертата
... не смея да събарям онзи мост,
нали към тебе кротко ме отвежда –
той черквата е... аз я съградих.
И диша с мен, а ти си ми надежда,
щом виждам Бог през твоите сълзи. ...