Охлюв
Захвърлил своята черупка,
там някъде сред гъстите треви,
пълзеше охлюв бавничко на припек
по гладък и добре нагрят цимент.
Загледан в голото му тяло,
оставящо следа от лепкава, безцветна слуз,
към него мислите си отклоних изцяло,
държейки се за левия безимен пръст.
Представих си как грайфер с груба сила
стоварва се случайно и бездушно!
Уплаших се! Тревожен спуснах пипала!
А охлювът в ръката ми се сви уплашен!
Преместих го на сигурно и меко,
там някъде сред гъстите треви.
Но странно е, не ми олекна!
Слузта от пръстите едва измих.
© Иван Бърдаров Всички права запазени