1.08.2009 г., 10:22 ч.
Оживялата ти сълза
В любовта съм като художник.
Това изкуство ми се отдава.
Понякога портретист, понякога приложник
грабвам боите-ласки каквото ще да става!
Пред вида на прекрасна натура,
притихвам от възхищение.
Пръсти рисуват на тяло структурата,
устни се сливат -ех, дръзновение!
Докосвам те нежно-властно.
Ражда се чудна картина.
Стене природата страстно-
в ръцете ми пластелин е!
А за финал, за награда,
за това, че боите разтварям в роса,
без моята прегръдка ще страда
оживялата твоя сълза...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
А тази творба е като 25-ти кадър!
Казал си много неща,но онова едва доловимото го усещаш с цялото си тяло! 
-
Котето си показа ноктите...ами нали е в "хумористична", бе чедо?! - Какво да ти река?! Огън жена - не тръгвай след нея-ще изгориш!!!
-
Добре, разбрах,че ти е писнало от тази тема! Следващото ще е за нещо друго ! Мисля,че съвсем пък няма да ти хареса
-
Мерси на вси4ки!
-
Привет, Зем! Липсваше!
-
Прекрасно е художнико!!!
-
!!!
Поздрав, Зем! -
Художникът-земеделец и неговата любов!
харесва ми като заглавие за четиво с продължение, какво ще кажеш? -
-
Поздравления за нежно-властното докосване!
В това е магията...
С възхита, Зем! -
"Това изкуство ми се отдава"..Зем,добре си го казал!Не от всеки става хем художник ,хем поет! Хареса ми !
-
Здравей, художнико!
-
Оросяващ стих!
-
Смела мисъл в нежни стихове - навероятен чар! Наистина изкуство!
-
Хубава картинка! Продължавай с цикъла!
-
Красиво като стих и самонадеяно като мисъл!Поздрав, момче!
-
Поздравления, художнико...
-
"А за финал, за награда,
за това, че боите разтварям в роса,
без моята прегръдка ще страда
оживялата твоя сълза..."
Колко е хубаво това! -
"за това, че боите разтварям в роса,
без моята прегръдка ще страда
оживялата твоя сълза..."
Добро утро Зем. Пак вдъхновяваш на събуждане! Благодаря ти! Прегръдки! -
Любовта е изкуство!
Чудесен си, Зем!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Що ми се ,момне ле, надигаш?
Пред очите ти бял дувар...
Куртмач варих, момне ле,
не съм само калем-зидар.
Очите ти, момне ле,
разстлана поляна ли бяха?
Косите ти, момне ле,
в жарта на огън горяха.
Снагата ти, момне ле,
беше лъжица- върбица.
Твоите клепки, момне ле,
росна росила елица.
Сърцето ти, момне ле,
беше опушен чер бакър.
Чужди кахъри, момне ле,
станаха вече твой кахър.
Ситни звездици, момне ле,
по небосвода блестяха.
Гледаше месечинка сребърна
как ти сгъстявах душата...