Мислите ми останаха съвсем самотни-
в тях си единствено ти, тишина и мрак.
Бездомни останаха мечтите ми,
а надеждата отдавна изпусна последния си влак.
Разделихме ръцете си,
както небето и земята разделиха своите сърца.
Отдавна беше, отдавна,
една огромна любов деляхме
в една щастлива мъничка душа...
Любовта ни самотна плаче, иска да бъде пак в нас.
Сега умира всяка секунда, а душите пътуват
във влак на нещастните надежди. ...