Оковите тежки разкъсай!

18.12.2006 г., 23:43 ч.

Поезия

683 0 2

Помръкнали очи – в борба за къшей хляб...
Мъгла обвива мъката като в пашкул,
пашкул студен и мрачен, непрозрачен...
Светът простенва от абсурд,
лица, загубили надежда и любов,
сърцето студ обгръща и
мъката, и самотата, тревогата, войната...
Глад, бедствия, печалби...
Кошмарен сън поличби страшни ни вещае...
Кошмарен сън в мъглата на безвремие протяжно
шепти в ушите заклинания враждебни...

Помръкнали очи – в борба за къшей хляб...

Печалби, бедствия и глад... И докога?

Войни раздират земната снага...

Животът - в плен на алчността... И докога?

Безумен сън – действителност сурова

в матрица на омраза и на скръб ни оковава...

Духовността – в руини и в пепел сива... Но докога?

Ще се събуди ли човекът в нас?

Дали борбата с нови сили ще подхване?

Борба за справедливост и любов,

За щастие и за прогрес – нима в историята ще остане?

Дълбоко в нас стаена е борбата –
борбата за бъдния свят...

И днес тя се води, започва от малките, дребни неща –

Усмивка вместо поглед зъл,
прегръдка вместо нож в гърба.

На най-ощетените помогни и не мълчи, не, не мълчи!
И злата тегоба на робската ни участ

Със другите ти сподели!

Оковите тежки разкъсай, Човек!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Жарковски (Велин Евстатиев)

2006-12-19T12:10:36+02:00

Благодаря ти Рия. Трябва да се почне с усмивка и прегръдка, т. е. с това, което усмивката и прегръдката символизират , а именно7солидарността между хората, да събираме сили за борбата като ставаме солидарни един към друг и разберем , на първо място, че нашите лични проблеми са проекция на социалния и политическия ад, в който ни захвърлиха...Поздрави!
ria (Гергана Иванова)

2006-12-19T10:47:16+02:00

Лично аз мисля, че с усмивка и прегръдка няма да стане, а с още повече зли погледи и ножове. Стихът ми хареса.