Безгрешна грешница съм… знам...
Родени от любов и за любов сме…
От любов творим и от любов грешим…
От любов пламтим и заради любов на клади горим…
Грешна съм… признавам…
Не когато обичам,
а когато “трябва” да обичам…
Не когато греша,
а когато се спирам, от страх да не сгреша…
Не когато мълча,
а когато няма за какво да мълча…
Не когато плача,
а когато няма за кого да плача…
Не когато те жадувам,
а когато, че те няма, се преструвам…
Не когато те желая,
а когато нощем само те мечтая…
Не когато те искам,
а когато да те имам не ми стиска…
Не когато те прегръщам,
а когато от благоприличие те отпращам…
Не когато те целувам,
а когато се прехапвам насън… за да не изпсувам…
Не когато с теб се сливам,
а когото с мисъл за теб се изливам…
Не когато “до утре” със сладост ти казвам,
а когато “утре”-то с болка отказвам…
Не когато, захвърлила всичко и всички,
гола по душа при теб пристигам,
а когато вътре във “всичкото”
мойта душа виси на бесило…
Грешна съм, да…
Не когато живея… а когато не живея…
Не когато обичам… а когато не обичам…
Не когато греша, а когато не продължа.
Грешна ли съм…
ако да
под твоя камък нека да умра…
Ако не…
вземи си камъка
на него стъпи и по-близо до Любовта бъди…
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »