Преди те чувах,
без да мога да те видя
Но пък те чувах с всичко и навсякъде-
мрънкащ,
рязък,
гневен,
наивен и смешен,
флиртуващ,
плачещ,
пеещ,
дълбаещ в мислите,
ехтящ ми в ушите,
бавно завземащ ума.
Така е при нас слепите,
Оксиморон на всичко зримо сме.
Но умен, бял оксиморон,
мое морско вдъхновение нечакано.
И защото страшно да те има исках,
преди да те видя,
насън те измислих.
Много дълго
и много бавно те измислях,
да си безпределно само мой
и истински те наричах.
После ужасно и с всички сили
те притисках от лявата страна
на гърдите ми да залепнеш.
От ляво слагам всичко най-любимо,
разбрал си вече и знаеш 😊.
Като ваденка те притисках
и като двойно залепващо тиксо,
безпределно мое вдъхновение чисто.
Докато най-накрая стана истинско!
За Н. написа 🦋
ХХХ ХХХ
© Десислава Всички права запазени
Поздрави !