Когато се намеря – ще ти Пиша,
за Лодките в безбрежното море,
в които - непотребните Искрици,
стоварил бях, през миналия век!
И колко нощи чаках, да се върнат,
но вместо тях - се раждаше сонет,
а може би и Бог ме бе прокълнал,
в немилост, щом крилете ми отне?
А дните се изнизваха, безцветни,
че в мрака сив последната дъга,
изтече с Теб – и също ненадейно,
оставяйки в Душицата ми Глад! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация