Нощта е босонога нестинарка
със звездни олеандри във косите.
Луната - сърпизвиваща жътварка,
повдига сластно-пъргаво полите.
Потъва жадно във отровна ласка -
неустоима, огнена, опасна.
Притихнала зад цветната си маска,
нощта танцува - нежна и безгласна.
С такава нежност - страсти до превала.
Изгаря мракът - плач на монахиня.
Нощта се вие в танци, полудяла
във звездно-олеандрова пустиня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация