25.08.2015 г., 23:11 ч.
Олово
450
0
1
Не гледай, че във кал потъвам,
харесва ми да виждам новото...
В краката си аз сам се спъвам,
когато стане скучно словото.
А твоето... присяда ми на гърлото.
И тръни гълтам незаслужено.
Разтапям пак със гняв оловото,
щом ме заливаш с вече слушано...
И се превръщам в малка статуя,
от рафта гледам те презрително...
От устните ти чувствам вятъра...
И как изстинах после... питай ме...
Нима усещаш хлад във погледа?
Навярно идва от оловото,
което слагам във патронника
и с него... точката на словото.
© Йордан Ботев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
По-злостен коментар не съм имал, благодаря за него, но ще те разочаровам... Не си пиша стиховете, преписвайки от някого. Пиша под емоция, преписването не го обичах и в училище! Бъди здрав и малко по-добър, човече!