Нощта -
разкъсана дреха,
се свлече в краката ми.
Със студена кама
ме прониза
враждебният вятър.
Думи -
прокудени стъпки,
плахо чертаят
пътека в душата ми.
Тази нощ.
Разпиляна по масите…
Вънка тихо се моли снегът.
© Мариела Георгиева Всички права запазени