Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
30.03.2010 г., 9:49 ч.

Омагьосан 

  Поезия » Любовна
708 0 5

Омайно биле му свари

 

и тайно в чашата го сложи,

 

добави мъртъв блясък от звезди

 

и шарки от змийски кожи.

 

Превърза вените му със конец,

 

от блатен мъх и паяжина

 

изтри му миналото, излетя,

 

подобно дим, в ъглите на комина.

 

Сега е сляп и нищичко си няма,

 

не помни изгреви, не го боли...

 

със най-жестоката усмивка може

 

Луната от небето да свали.

 

И той я сваля. Тъпче я с нозе.

 

Премята я във потните си длани,

 

на хоризонта слънцето расте

 

и учи ме от него да се браня.

 

 

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??