Омагьосване
Отрече ме
от самовлюбеност,
преди да ме обикнеш
като истина.
Завързах с устни
будната разумност,
превърнах се
в целувка неразлистена.
В ръцете ти потрепвам,
премаляла.
Разголена е твоята
себичност.
Ефирна съм.
И пролетна.
И бяла.
Задъхан си
от порива "Обичам..."
Ти врече се
във падащи звезди.
И любиш ме среднощно,
като вятър.
По-нужна съм
от въздуха дори!
Магия съм
в очите на мечтател.
05.04.2008 г.
© Гергана Шутева Всички права запазени
себе си загубих!
отрекох усните-
магия...
Превърнах се
в една заблуда...
Как себе си
без Нея да открия...
Белоснежна магьосница такава )