Сърцето ми ликува.
Не мога да го спра.
Живота всичко ми поднесе.
Настроение прекрасно.
Любов извира ежечасно!
С наслада отново аз се впускам
в мечтите детски, неосъществени.
Но има време, има време!
Какво ли мога още да желая?
Една любов, застинала в безкрая!
Една тъй приказна омая!
© Симеон Пенчев Всички права запазени