За поздрав, за любов, за секс...
трябват двама.
Омръзна ми да събирам парченца
от огледалото на нечия обич,
да крепя приятелство
проядено от кръпки,
да гледам как цветя
увяхват на пъпки,
да препрочитам стари романи,
да се оглеждам на прозореца
и въобразявам, че сме двама.
Да се плаша от своята сянка,
да се мятам в кревата,
да ми ограбват душата,
да вземам с превишена скорост
острия завой на съдбата.
Омръзна ми да приемам
трохи като дар.
За мен преживяното е кошмар!
Отвори ми вратата...
Криеш ли се?
Страхуваш се, че с мен
ще влязат моите вихрени стихии.
Изгорях от болка,
като от нерв оголен.
Толкова е страшна самотата.
Нямам сили да страдам и плача.
Миналото задраскваме ли?
Тогава... прегърни ме
и затвори вратата.
© Надежда Ангелова Всички права запазени