Оня мъж

12.01.2014 г., 18:54 ч.

Поезия » Любовна

481 0 2

Ще танцува под клепките дъжд

и усмивка до моето рамо

ще се спре, видя ли оня мъж,

дето нощем насън идва само.

Той ръката ми мило държи

и безмълвно най-важното казва.

Не изрича прекрасни лъжи,

не ме съди, упреква, наказва.

Не ми сваля луната дори.

Нищо всъщност не ми обещава.

Но не дойде ли, лудо гори

всичко в мен. И внезапно остава

тъжно моето птиче сърце.

До безкрай го измисля, рисува...

Самотата си топли с ръце

и не знае защо съществува.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

manuela822000 (Мануела Бъчварова)

2016-05-27T13:01:48+03:00

Познато чувство. Докосващ стих.
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2014-01-13T09:47:42+02:00

"Не ми сваля луната дори.

Нищо всъщност не ми обещава.

Но не дойде ли, лудо гори

всичко в мен."
Поздравления!