О Н З И М И Г
Онзи миг между тебе и мене –
не родил се, но дълго живян,
Онзи, който покоя отне ми,
без да дойде, но толкоз желан:
Онзи миг между радост и болка,
недокоснал ме, а полетял,
мигът между вчера и днеска,
дълбоко в сърцето ми спрял...
Онзи миг ще ме топли, аз зная,
между снежните преспи дори.
Той в тежките нощи, до края,
ще ми свети. Не ще прегори.
Даже вятърът ще го открие –
от скритата сила пленен,
ще утихне и няма да вие,
ще се радва на светлия ден...
© Стойна Димова Всички права запазени