Ей, вихре ветровит,

     не се сърди,

     не ме загръщай

     в прашните си халища,

     само ме топло погали,

     пак ми разпали

     незабравени пожарища,

     върни ми онзи огнен миг,

     когато за последно

     целунах аз жена,

     на прощаване,

     преди да отлети,

     пречупила моите крила...

     Не ми повтаряй,

     че ще ме забрави,

     навярно и това ще стане,

     животът е такъв -

     едни си отиват незабравени,

     на други им е мъката възглаве...