Зелената трева на моя роден край
и засмяните божури по пътя ми за вкъщи,
те ли, аз ли - едва ли някой знае
какво пак влече ме да се връщам
към онова, което от лицето
живота после взе ми,
само в душата ми остана същото...
Дали затуй старото момче във мен
все още жадува да прегръща...?
Навярно! Че обичта е онзи
непресекващ звън,
който младост като пролетта възвръща...