Като красива нощна пеперуда
кръжах над огъня..пламтях
опарих се..
каква забуда
а всъщност цяла изгорях..
Не се разкайвам
и не струва
сълзите си да пропилявам
с одеждата си бяла се сбогува
един мираж..
Зад себе си затварям
врата на мигове красиви
и тази с топлите прегръдки
целувките по устните лъжливи
и си отивам с плахи стъпки..
А огъня??
Навярно още там гори..
и чака нова пеперуда
от мене не останаха следи..
Отварям страницата друга..© Зл Павлова Всички права запазени
Продължавай напред!